Няма как да не признаем, че медиите и вестниците имат манипулативна роля спрямо обществото, дори винаги са нападани и охарактеризирани, като безотговорни със своето съзнателно нагнетяване на негативни мисли в населението. Накратко, медиите се оказват политически противник и преграда пред изпълнителната власт.
Но, властта на гражданското общество е преди всичко власт над мисленето на гражданите,
Властта на печата, тв медиите и радиото се зареждат с „енергия“ от определена клика. Нейният основен механизъм е промиването на мозъци чрез убеждението, социалното внушение, затова никой не трябва да подминава, като маловажни средствата за масова информация.
Медиите и вестниците не са само „четвърта власт” те са и „обратната власт”. Това е власт, която проследява и засилва приключването на процеси за оказване на натиск върху властимащите. Власт, която е лост за взаимовръзка между политици и граждани.
Обществото ясно различава методите за манипулация от страна на пресата, която предоставя изкривена информация. Видимо е, че медиите се опитват да поемат все по-голяма власт. Но, не можем да отречем, че вестниците са филтър на потока на информация, мнения и анализи, на новини и коментари, като много журналисти водят разследвания на различни тематики. В тези свои разследвания те изкарват на показ гледни точки от различен ъгъл, като се аргументират чрез факти от ежедневието. Медиите са основа на всяко демократично общество, което е съвкупност от контра власти.
За демократичното общество, свободата на словото и плурализмът са от особена важност, не само като основа на свободното изказване на мнения и идеи, но и като ефективно намеса на гражданите в демократичните събития на държавата, в която живеят. Вестниците са коректив на властимащите, да подават информацията, която е необходима, като до огромна степен те оформят процеса на обществената нагласа, ентусиазъм и влечение.
Освен това медиите и вестниците взимат ключова позиция в действията на демократичен и отворен за развитие публичен сектор. Проблем започва, когато медиите прескочат тази граница и спрат да изпълняват своите задължения и когато партийната демокрация бива заместена от медийната демокрация. Медийната демокрация настъпва тогава, когато политиката бива завладяна изцяло от медийна система, публикуваща преди всичко сензации и скандални вести, натриса измислен имидж на политиците, който напълно се разминава с истинността.
Определена клика знае, че медиите са гръбнака на демокрацията и съвременната политика без медии не може да просъществува, поради възможността на пресата да наблюдава властта. Но все пак медиите са инструмент на власт, когато тази власт ги употребява за свои лични цели, слагайки ги в зона без никакви пречки. От позиция, в която се намират медиите възникват много въпроси като: Дали вестниците имат независимост? Дали вестниците ухажват политиците, или властимащите тях? Едно е факт, че медиите определят, за кого и какво ще публикуват/излъчат, за какво ще се проведе диалог и кое няма да се покаже.
Целта на медиите и вестниците е информацията, която предоставят да достига до по-широк кръг от хора. Пазарната икономика и тук се намесва, колкото повече хора проявяват интерес към определен продукт на една медия, толкова повече нейните тиражи се покачват. За да достигнат подобно равнище медиите ползват един трик с игри и печалби, безплатни издания или чрез скандално съдържание. Така медиите се задържат на върха.
Анализаторите са доказали, че дневно всеки човек отделя средно половин час, за да бъде информиран. Огромна част от този половин час се запълва с общо информиране и без съмнение за сериозен и пълноценен обзор тук не може да се говори. Това накратко си е чисто и просто дезинформиране. Политолозите наричат тази дезинформация „демократична цензура”.
На сегашен етап гражданското общество бива цензурирано чрез невярно поднесена информация и претрупване от информационни потоци от всякакъв вид. Цензурата не взима информация, а я контролира или я изкривява чрез селективен избор. Безспорно медиите формират една част от правилата за образоване на обществените възгледи и нагласи във всяко демократично общество.
Във всички развити държави от това се възползват политически организации и обществени личности. На представянето на медиите се отдава огромно внимание, отколкото на истинността и нормите за сформиране на новото гражданско общество. Това раздвояване води до публични личности да спекулират с медиите, като показват себе си в нереална светлина, като игнорира тяхната основна задача да се занимават с важни социални и политически проблеми. Тези личности го правят с идеята да печелят повече медийна показност и да „сложат ръка“ върху определени медии.
Именно за това медиите и вестниците са неоспорима власт, която манипулира и контролира обществените възгледи, пресява информацията издирвайки истината, като разследва и анализира. Освен това медиите са лост за обратна връзка между гражданите и управляващите.
Вашият коментар