Тази година реших да направя разширение на една от стаите във вилата ми. За тази цел трябваше да се разбие старата стена и да се иззида нова. С къртенето беше лесно. Истинската трудност дойде, когато трябваше да се изгради новата стена. Майсторът, на когото помагах, ми обясни колко е важно между тухлите да има фуги. Те помагат не само за по-добро сцепление на материала, но и правят по един своеобразен начин гъвкава самата конструкция. Ако има земетресение, смятай, че една стена без фуги, ще падне много по-лесно, поясни той.
Той ми разясни, че всички видове фуги са всъщност разстояния между отделните компоненти на конструкцията и поемат разместванията между тях. Така, дори да има леки деформации, дължащи се на температурни промени или леки трусове, фугите поемат натоварването и конструкцията запазва здравината си.
За направата на качествени фуги обаче се искаше майсторлък. При зидането трябваше да се съблюдава между отделните тухли да има еднакви фуги, като те се запълваха равномерно с циментов разтвор.
След като построихме новата стена и поставихме прозорци, пристъпихме към полагането на теракот. В полагането на плочки също има тънкости. Първо трябваше да се нивелира подът, като се направи хубава замазка. Трябваше да се залепят няколко плочки с водещи фуги, така че останалите по-лесно да се слагат. Разширената стая щеше да бъде нещо като хол с камина, затова държах наистина теракотения под да има и отлично направени фуги.
Преди да започнем с поставянето на плочките майсторът ме заведе в един склад за строителни материали. Там можех да избирам измежду много цветове фугираща смес. От магазина ме посъветваха, че не е добре да има крещяща разлика между цветовете на плочките и на фугача. Желателно е да се избегне прекаленото цветово изпъкване на новите фуги, защото те ще изглеждат като мрежа върху пода на помещението. Затова реших да си избера фугираща смес в цвят охра, тъй като плочките ми бяха тъмно кафяви.
Реших да помагам на майстора при поставянето на теракота. Той започна да поставя между плочките специални кръстачки, които да позволят да са направят хубави и правилни фуги. След това, пристъпихме към запълването на всички фуги с подходящата фугираща смес. Сместа обикновено излизаше извън фугата, затова трябваше след всяко фугиране, да се почиства. Обикновено за запълване на фуги, се използва специална гумена шпакла и дунапренена гъба за почистване на плочките. Майсторът ми предостави възможността да фугирам плочките, като запълня всички фуги между тях.
Друго си е, когато работиш за себе си. Тогава човек се старае да направи нещата качествено и прецизно. Бяхме решили новите фуги – http://www.boro-bg.com/fugi да бъдат по три милиметра широки и това значително ме улесни. Научих, че този размер е минимумът при направата на фуги.
Вашият коментар