Парфими и кометика – от древността до наши дни

Няма човек, който да не използва парфюми и козметика, но замисляли ли сте се за тяхната история и произход. Вижте няколко интересни факта…
Исторически, хората са считали сетивата като слух и зрение за „висши“, тъй като с тях са можели да се наслаждават на танците, музиката, поезията и художественото изкуство. Мирис, вкус и осезание са били считани за „нисши“ и са били доста подценявани, както и желанието на хората да се грижат за своята красота.
В малко по-късен етап, древните египтяни са започнали да използват благоуханията като част от техните религиозни церемонии, вярвайки че чрез тях могат да общуват с боговете с придаване на аромат на пушека. Козметиката е била използвана освен за придаване на приятен аромат, но и аз медицински цели. Мента, смирна, тамян и роза са били много разпространени съставки в първите парфюми създадени от египтяните. За съхраняването им се използвали стъкленици, но също така и шишенца от злато, твърди и непропускливи камъни и други.
Персите са усъвършенствали изкуството за запазване на ароматите, докато гърците са ги категоризирали според растенията, от които са били направени. Първите парфюми в Гърция са били донесени от Александър Велики след завладяването на Египет, а римляните са се възползвали от изкуството за производството на козметика и парфюми при включването на гръцките полиси към империята си.
В средновековието, китайската, ислямската и индийската култури също започват да използват ароматите при религиозните си обичаи.
С разпространението на християнството използването на парфюмите и козметиката започва да намалява, но това продължава само до 12-ти век когато започва да се развива интензивна международна търговия. Пътят между Изтока и Запада бил отворен и по него започнали да преминават благоуханията и подправките към Европа. Това е прераждането на парфюмите и козметиката и хората все повече започнали да ги използват за да подобряват външният си вид. В тези години хората все повече започват да произвеждат различни аромати чрез смесването на цветя, билки, подправки и масла в домовете си.
През 18-ти век се появява и първият одеколон (вода от Кьолн). Младият италианец Жан-Мари Фарина го създава в германският град Кьолн, като за кратко време придобива огромна популярност във Франция, а малко по-късно и в цяла Европа. Първоначално одеколонът се е използвал както за външно, така и за вътрешно приложение, като козметичен продукт и като лекарство. С възкачването на Наполеон на власт веднага се прави разлика между лекарствените продукти и парфюмерията и от тогава одеколонът получава днешният си статут.
Популярността на парфюмите през Ренесанса не трябва да учудва никого… думата баня е била почти непозната, много хора са се страхували от водата и са смятали, че може да умрат ако се изкъпят. Тук не става въпрос само за простолюдието, но и за аристокрацията, само един пример може да ви докаже моите думи: Испанската кралица Изабела през целият си живот се е изкъпала „цели“ два пъти. Парфюмите и козметиката са имали за цел да прикрият миризмата от липсата на хигиена.
Едва през 19-ти век хигиената се превръща в с символ на чистота на душата и парфюмите се използват по същите причини както и днес – за самочувствие.