Факт 1
Преди се е смятало че установяването на величини от сорта на средната скорост на движение на нервните сигнали или размерите, тежестта или промени в вътрешността на мозъка на човека, може да съдейства за премерването на нивото на човешката интелигентност. За тяхно учудване след специални практически изследвания по този въпрос се стига до твърдението, че това никак не е правилно.
Факт 2
Много хора прибягват до думи от сорта на идиот/дебил, но дали се замислят какво означават всъщност подобни думи? Те всъщност са наименованията на категории ползващи се да категоризират прецизно умствено затруднените хора. Става дума за хората с КИ по-малко от 70. По-точно дебилите са с IQ в тези граници: 50 – 70, имбецилите в тези граници: 25 и 50 и идиотите по-малко от 25.
Факт 3
Ако да речем изпитате своята интелигентност с някой друг IQ test – ще установите, че при решаване на втория по ред IQ тест, въпреки че е изцяло различен спрямо първия, вие се справяте по-добре. Следните фактори са в основата на този по-добър резултат: придобиване на опит от първия тест, препокриване с предния тест на една част от логиката, която е нужно да се приложи при решаване на въпросите, значително по-ниски нива на тревожност и напрежение, които се появяват при срещата на човек с нещо непознато до сега и т.н.
Факт 4
Първият IQ тест е разработен през 1905 г. от френски психолог на име Алфред Бине (Alfred Binet). Това сериозно дело му е възложено от специален съвет, назначен 1 год. преди това от министерството на образованието на Франция с мисията да потърси решение на проблема свързан с учебните занимания на децата с умствени проблеми в училищата в Париж. Тестът е използван за разграничаването на умствено изостаналите деца с цел да е възможно после да бъдат прехвърлени в специализирани училища.
Факт 5
Интелекта е параметър, който се променя във времето. По-точно интелигентността се изменя по следния начин: в диапазона от 0 до 12 години нараства с голяма скорост, в диапазона от 12 до 15 години продължава да расте, но по-бавно, на 15 годишна възраст достига максимално ниво и се задържа за известно време, след което спада постепенно до края на живота ни.
Факт 6
Достатъчната интелигентност е нужна предпоставка за положителни резултати в училище, но не само това е необходимо. Тоест ученик с много ниска интелигентност определено ще е с лоши резултати и постижения, обаче човек с голям КИ възможно е да има добри оценки, но може и да няма. Ученикът с висок коефициент на интелигентност може да има ниски постижения поради други фактори като примерно: липса на мотивация, липса на упоритост, депресия, страх и други емоционални състояния.
Факт 7
Половината от населението на планетата Земя има КИ (коефициент на интелигентност) в рамките на 90 и 110. За тях се казва, че разполагат с нормално развита интелигентност. В останалите 50%, 25% са с IQ под 90 и също толкова са с коефициент не по-малко от 110. Хората разполагащи с IQ в границите на 110 и 120 са около 14.5%, също толкова са и тези с КИ между 80 и 90. Около 7% от всички хора притежават КИ от 120 до 130 и същия процент от 70 до 80. Само 3% са с КИ в рамките на 130 и 140 и 7% са в границите на 60 и 70. Останалите (едва 1%) са хората с IQ от поне 140 (0.5%) и не повече от 60 (0.5%). Числата естествено са идеализирани.
Вашият коментар