Когато през първите два месеца на тази календарна година Китай влезе в режим на карантина, имаше много вериги и магазини, които временно затвориха вратите си, тъй като стоките им бяха изчерпани – дори преди избухването на пандемията с Сovid-19 и преди заразата да достигне бреговете им. В продължение на години се смяташе, че колкото по-малко запаси поддържат търговците, толкова по-слаби са те. Сега концепцията за буферните запаси беше изхвърлена в историята. За да бъдем честни, подобни идеи наистина са имали своите основания… Но не и днес!

 

Логистичен кошмар

Шумът от анулиране на поръчки преди няколко месеца, който остави износителите на стоки в дълбока криза, имаше като цяло един общ елемент: клаузата за непреодолимата сила на договорите. До този момент много хора, ангажирани в индустрията, дори не бяха чували за това и малцина знаеха за уговорката при вноса, която съществува в дребния шрифт на споразуменията. Марки, които анулираха вече произведените поръчки, бяха подложени на ожесточение и дебатът стана по-скоро за изваждане на тази клауза от договорите. Всъщност, непреодолимата сила на тази клауза сама по себе си е свързана с извънредни обстоятелства, които възникват извън контрола на хората. Тук не става въпрос за спора относно това дали изобщо трябва да съществуват клаузи, а за възможността за възникване на „извънредни обстоятелства“ в бъдеще. Те обикновено включват войни, бунтове, масови безредици, престъпления и други.

 

Логистиката и управлението на риска

Това, което някога са били просто възможности, бързо се превръща в реалност. Ефектите от пандемията от Сovid-19 продължават да представя на обществото грешките и пропуските му. Самият живот вече не може да бъде нормален и следователно, бизнесът също не може да бъде такъв. На този етап няма вероятност да избухне война (но, кой знае?!), но напрежението на границите е достатъчно голямо, за да се наруши бизнес потока, както показа конфликта между Индия и Китай в долината Гангван. Призивите за бойкот на китайските продукти достигнаха трескава височина в Индия и подобно политическо напрежение може да избухне навсякъде, особено като се има предвид, че много страни в положение на изострена финансова криза, изпитват допълнителен стрес, създаден от пандемията. В момента вътрешната турбуленция е това, което кара много страни да са „на ръба“.

Тъй като тези случаи на турбуленция имат различни измерения в различни геополитически контексти – от бурни протести до откровени бунтове и от САЩ и Обединеното кралство до Венецуела и Ливан, нормалната ситуация на бизнесът със сигурност страда от сътресения. Компаниите ще трябва да проследят всички подобни вътрешни смущения в близко бъдеще и това се отнася и за двата края на спектъра – пазарите, както и производителите. Тъй като безброй компании вече са лишени от парични средства, логистиката не би била свързана само с управлението на риска. Сега повече компании биха се отказали от управление на риска. Мисленето за него е отложено за по-късно…

Има и един факт, който беше омаловажаван през цялото това време – защо избухването на Сovid-19, което започна като епидемия в Ухан, Китай, в крайна сметка се превърна в събитието „Черен лебед“ за целия свят? Индустриите и компаниите (както и правителствата по целия свят) не можаха да предвидят бедствието и последствията от него, тъй като те нямаха представа какво е пандемия. Ако са извлечени уроци, то те трябва да са свързани с това в бъдеще да има повече експерти с научен опит (епидемиология и други), които да могат да ги съветват относно рисковете и възможните резултати. Логистиката не може да остане вкоренена само в теориите за управление и бизнес процесите. Самият мисловен процес трябва да се промени.

Източник: https://nameri-rabota.com/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *