Паркетът е идеалното покритие на почти всеки под – носи особена, аристократична атмосфера, има тежък, класически стил, който изкушава всекиго. Почти всяка жена си мисли, че няма как естественият паркет да не пасне на новия и дом. Няма как да не го направи красив, елегантен, стилен.
Паркетът е абсолютна класика и всички го свързваме с някакъв старинен аристократизъм, но не сме замисляли защо всъщност го виждаме така.
Истината е, че дори името на паркета идва от Франция. Добре познатата ни Франция, където дори подовата настилка може да бъде стилна и елегантна. Още в далечния 14. век паркетът става важна част от големите зали с меки килими, предназначени за аудиенции. Постепенно килимите са изместени, за да направят място на новата мода – дървеният под.
Всъщност думата „паркет” означава в превод „малък парк”. В началото тези дървени подове били направени от малки дървени плочки, които французите нарекли паркет. Любим материал за изработка на паркет станал смърчът, тъй като неговата окраска именно се смятала от много крале за кралска и благородна. Това донякъде обяснява защо държим на естествения паркет в домовете си и защо го свързваме със синя кръв и големи дворци.
И така, историята на паркета продължила да се развива през следващите години и векове, докато през 18. век паркетът не станал важен белег от къщите на големите аристократи. Вече се използвала различна дървесина за направата на паркета, като в зависимост от шарките и окраските и, се оформяли дори цели картини по огромните подове. На много места можем да видим запазен „художествен паркет” – разбира се, най-вече във Франция, но не е за подценяване и стила на царска Русия.
Интересното било, че аристократите избирали известни, важни архитекти, които да се заемат с направата на паркета за дома им. И вече не се използвала само обикновена дървесина, на мода бил паркетът от палисандър или пък абанос. Носел специфична екзотика, която се вписвала идеално в определенията „кралски” и „благороден” , прикачени към идеята още в ранната история на паркета.
И така, паркетът, изобразяващ картини, всъщност замествал красивите и големи килими по подовете на къщите. Говори се, че големите майстори на паркет знаели как да използват свойството на дървото да отразява светлината. В зависимост от това направлявали влакната на дървесината така че се получавали чудни украси във всякакви нюанси.
Накратко, това е обяснението за днешното ни влечение към естествения паркет – http://nastilkite.com – именно заради тези факти той привлича вниманието и ни кара да си представяме бални зали, ренесансови дворци и кралски стъпки по дървения под.
Вашият коментар